NejnoStava

Та.. мястя се в [нов блог]

Имах нужда от рестарт и ново място :)

 

Има едно букетче рози, което отдавна увяхна, но ми е жал да го хвърля.
Бяха толкова красиви - нежно розови, с голям цвят, даже миришеха... Съвършенни рози. И бодли имаха. И сега ги имаха. Останаха само дръжки, повяхнал цвят и бодли. Само дръжките и бодлите останаха същите.
Ще ги пазя колкото може по-дълго.
Не може да хвърляме нещо  в боклука, просто когато се наситим да му се  наслаждаваме. Да се радваме на общоприетата красота и да ни домързява да отворим по-широко очи и за онази, другата красота, за която трябва малко да се взреш, за да я видиш. Но видиш ли я... видиш ли я ти става хубаво, не се чувстваш използвач, издухал се в носната кърпа и захвърлил я, след еднократната и употреба.

Та.. позамислих се... Нали розите са кралиците на цветята. ( може и да не е така, но така си ги представям аз нещата в моята глава ). та... Ако една жена на младини е била красива, ама истински красива, а не по онзи посредствен и фалшив начин, не хартиени, не рози от плат, нито от метал. Не! Говоря за онези рози, които едвам докосваш с върха на пръстите си, защото те е страх да не зацапаш красотата им, да не повехнат под мръсните ти ръце.. Тези рози винаги остават Рози с величественото и чувствено излъчване като на нещо докоснато от Бога.




Значението на розите

-------------------------------------------------------------------------------

Дефицит на топлота, дефицит на любов. Криза.

Празни хора, изпразнени мечти, изпразнени сърца, изпразнени чувства, изпразнена реалност.
Само, че не онова празнене, от което се чувстваш "уау, ебаси якото", а .. горчивата празнота... Празно...

Все тая.....

Благодаря за изненадата, мило мое златно, прекрасно, очароватетелно ( и т.н. ), Станиславче!

Леле, мале... толкова съм гладна.

Докато четях една описателна картина в "Тютюн" изникнаха спомени за село през зимата, когато снегът е затрупал всичко, на смрачаване, една силна миризма на изгорели въглища и студ се е простряла над къщите, а вътре в стаята на баба и дядо е топличко.



И после.. после усетих пак глада в корема... Така искам да заколим прасето! Сутринта да станем рано, да мирише на чесън и кисело зеле, което е вряло цяла нощ на слаб огън. После... после идват дядовците, които да помагат да го бутнат. Мама и баба се засуетяват да слагат баница и сладки за закуска на всички тях. Всичко е едно такова приповдигнато...
"Квииииииииик" и Гошо отиде в рая. Е, така де.. в тигана, в тавата, на скарата, в бурканите... все на хубави места.

Към обед идва и баба Миче... и ядем кисело зеле с много чесън и мнооооого малки, току-що опържени мръвчици-мазни, тлъсти, с много сол мръвки! И дроб...... ах, онзи дроб, обвит в кърпица, с праз и подправки, току-що изваден от фурната и никога не стигащ за всички. Мхм.

Слюнкоотделям обилно!

Сякаш си роза под буркан.
Виждам те и искам да те докосна, а не може. Ти не позволяваш.
Роза, похлупила се с прозрачен воал, за да не наранява с бодлите си, тези които я обичат.
Задушава се, убива я липсата на кислород, но няма да позволи да бъде докосната...
Сърце като стъкло. Цвят от нежност и красота. Предпазващи бодли. Съвършенство.
Не мога да усетя уханието и, не мога да докосвам листенцата и - нежни, като пеперудени крила...
Като бебе в -----, като измислените принцеси от лъскави корици - можеш само да ги гледаш, но не и да ги докоснеш - чувствата, душите, телата им. Не можеш. Макар, че искаш.

Автор: Пламена Стоянова



...

един свят, в който никой никого никога не прегръща..

пресъхнали реки по мен. трябва да съм плакала насън...

пътят до теб-затрупан с никога неизречени думи..

леглото ми пълно. сърцето  ми пусто. рай или ад?

... а всъщност ме познаваш съвсем малко повече от никак...

изпускаш ме като влак във дъжда... в последната минута...

краят е там, където целувката се превърне в навик...

ако сега тръгна на път, ще е без теб! като птиците!

дойде време да тръгваш, обещавам да не плача за теб!

скърца сняг между нас отдавна е зима! вече е време!

няма "по-нататък" така, не може "така", по-нататък.

сбогом! P.S. а си тръгвам защото.. всъщност без да има защо..

една глътка след теб

чух как ми се счупи сърцето

раздялата е трапчив плод с приятен вкус на свобода.

океани от сълзи на плачещи ангели... просто дъжд...

Имах еееееебаааааси яката вечер!!!
Точно се карам с наще и дзън дзън на вратата... гледаме-няма никой.. гледам надолу-няма никой.. пак дзън дзън... хаааааааа Герито бе!!!!!

И като я гушнах и се разплаках от радост!!!!
Видяхме се след три и повече месеца!!!!!!

Казаха ми, че изглеждам много залюхано... "Да не си влюбена?"
- Аз? О, да бе.. последното нещо, което може да се каже за мене е, че съм влюбена!
- Е, нали знаеш, значи си загубена :D



И отидохме на кръчма, че после и в "Синьото" ииииии ух беше просто страхотно!!!!

Фрапенце, "Мексико", крилца с мак, сърчица... ееех :D:D:D:D
Тия вкусотийки само ослаждаха момента...

То не бяха задушевни разговори на теми:
- Защо число на степен 0 е 1... ( Доказах им гооо! Сама се сетих :D )
- Липсата на нервни окончания по мозъка.. и за това как могат да ти режат органите и няма да те боли...
- Зрителни измами, фокуси на окото.. и дъра бъра...
- Рецепторите на езика и горчивия вкус на биратааа
- За това, че съм "бебешки" тип човек, както и Вальо...
- За аржентинското танго ...
- За "Гара за двама" и... кога е влязал пича в затвора, колко пъти е излизал и дъра бъра :D
- "Краят на всеки спор завършва с google ;)"

И прочие и прочие...

Не бях ходила в "Синьото" от половин година... Все същото си е... сладурско и уютно :) Хахах, чак не вярвам как нахакано изкъшках един младеж от една маса :D:D:D

Иии.. хм... щом Наката е с нас няма да се плашим от нищо :D:D:D:D

О.. 203 пропуснати разговори и голямата любов между хората ;)

И още и още..... божеееееееее! Благодаря ти, че познавам тия хора!

И утре.. утре пак ще е страхотен стартът! В 7:30 ще ядем банички с нещо си в кварталната сладкарничка... еееех :):) В началото им мрънках на поканата.. "Емииии, мрън мрън, незнам дали ще се събудя толкова рано.." дрън дрън та пляс! Естествено, че ще ида :Р

Айде.. лека нощ ;)

Мислите ми са толкова бели, бели като първите снежинки, летящи като ледени пеперуди към своята смърт, че мога да изразя емоциите си единствено чрез музика.



Thought I would forget, thought I
I remember
Cause I remember
I remember


Young girl don’t cry
I’ll be right here when your world starts to fall
Young girl it’s alright
Your tears will dry, you’ll soon be free to fly




You’ll find all you’ll ever need to know

Ето една мисъл от Пушкин - "Виелица", която ми харесва: "Да жертва необходимото с надежда да добие излишното".

---

"Vous m`ecrivez, mon ange, de lettres de quatre pages plus vite que je ne puis les lire."

<=>

"Вие ми пишете, ангел мой, писма от по четири страници по-бързо, отколкото успявам да ги прочета"


----------------
Listening to: Enrique Iglesias - Ring My Bells
via FoxyTunes   

Рано мрънка, леда почерня
изпокриха се птиците
полумесец се промъква по жиците
и мълчи от душата лъжа
като нощ свети в тъмното
ти живота ми блъсна грубо по стръмното

Ех, ще пея, млада съм, млада и зла
ще се смея, хубава пак съм била
ще танцувам гола и луда в дъжда

Волтер - "Орлеанската дева"
----------------
Listening to: P.I.F. - Kambanite
via FoxyTunes    

- Винаги съм смятал, че духовните спътници споделят безусловна любов, че нищо не е в състояние да ги раздели.
- Безусловна? - повтори тя. - Ако аз съм жестока и изпълнена с безпричинна омраза, ако постоянно те тъпча, винаги ли ще ме обичаш? Ако те пребивам до смърт, ако се запилявам с дни, ако лягам с всеки срещнат мъж, ако проигравам на комар последното ни петаче и се прибирам пияна-заляна, пак ли ще ме обичаш?
- Хм, като се замисля, любовта ми сигурно ще поохладнее - признах аз. Колкото по-застрашение сме, толкова по-малко обичаме. - Интересно, да обичаш някого безусловно означава да не те е грижа какъв е този човек и какво върши! Излиза, че безусловната любов е равносилна на безразличието!

----------------
Listening to: Lenny Kravitz - Thinking Of You
via FoxyTunes   

----------------
Listening to: PIF - Cqloto Nebe
via FoxyTunes   

- Нима има нещо, което да се ражда човешко?
- Разбира се! Най-долните... дори разрушителите, дори убийците са човеци - заявих аз. - Може и да не ни харесват, но това са човешки същества.

Тя поклати глава.

- Човешкото същество е изражение на живота, носи светлина, отразява любовта във всяко измерение, което избере да докосне, във всяка форма, която избере да приеме. Човещината не е физическо описание, тя е духовна цел. Тя не е нещо, което получаваме наготово, а нещо, което трябва да заслужим.

------------------

"Когато обичаш някого, когато знаеш, че е готов да учи и да расте, го пускаш на свобода. Как щяхте да учите, как щяхте да се потопите в преживяванията си, ако знаехте, че съм там, като щит между вас и възможностите за избор?"

------------------

Колко си наблюдателна, за да отбележиш, че не оставих стъпки по пясъка. С това исках да ви напомня сами да избирате пътищата си, да следвате висшето си чувсто за справедливост, а не чуждото.
----------------
Now playing: Gary Moore - Nothin's The Same
via FoxyTunes   

Днес е един страхоооооооооооооотен ден!

Незнам каква е причината поради която щъкам из нас много ухилена и даже подскачам тук-там, ама... се чувствам страхотно!

И времето! Ах, времето! Грам слънце няма, леко хладно е... точно толкова, че като влезеш от терасата в стаята, да се зарадваш, че вътре ти е топличко :)

И кафенцето днес е мн хубаво, и компанията на Gary Moore и Sting няма равна....

Най-вероятно с Анито ще се видим, след този смс: "Ani4ka, mislq, 4e e redno dnes da se vidim :D"

Иииииииииии скоро, скоро, скоро, мнооооооого скоро ще се видя с моите сладуриииииииииии и всички ще са си в Пловдив, на близооооооооо!

Математиката и тя почна да ми потръгва. Смисъл, че съм доволна от развитието си и се обнадеждавам, че до май-юли ще се подготвя на подобаващо ниво :о)


Хм.. това е от мене за момента :)

[21:59:38] Фанито [dnd]: ole dne6nata mladejjjjjjjjjj
[21:59:39] … bojee
[21:59:42] … :x
[21:59:43] … nqmam dumi
[21:59:47] Зорница: (think)
[21:59:51] Фанито [dnd]: slqzah na spirkata predi moita
[21:59:51] Зорница: na men li go kazvash
[21:59:56] Фанито [dnd]: za da si se porazhodq po tumno
[21:59:58] … i
[21:59:58] … gledam
[22:00:05] … na glavnata ulica dve mom4enca se biqt
[22:00:10] … ama ednoto legnalo na zemqta
[22:00:14] … a drugoto go rita navsqkude
[22:00:17] … i az se priblijavam
[22:00:25] … i po4vam: vie za6to se biete, sprete
[22:00:31] … i dvete mom4eta po4vat da se hilqt
[22:00:41] … i se okaza, 4e taka privli4at vnimanie
[22:00:50] … i az kato gi podminah i vikat: aide pak
[22:00:51] … omg
[22:01:58] Зорница: (rofl)
[22:01:59] … (rofl)
[22:01:59] … (rofl)
[22:02:00] … (rofl)
[22:02:00] … (rofl)
[22:02:00] … (rofl)
[22:02:02] … "aide pak"
[22:02:03] … :d
[22:02:14] Фанито [dnd]: ne e sme6no
[22:02:15] … !
[22:02:15] … :d
[22:03:52] Зорница: smeshno e
[22:03:57] … az shtqh da im shibna po edin shamar
[22:04:01] … da vidat vnimanie
[22:04:02] … :d
[22:04:19] Фанито [dnd]: ama okolo tqh v tumninata ima6e i drugi, koito gledaha seira :d
[22:04:22] … az nqkolko se oburnah
[22:04:23] … da proverq
[22:04:35] … da ne me dogonqt i da mi 6ibnat nqkoi tu4 v tumninata
[22:04:36] … :d:d:d
[22:05:00] Зорница: (rofl)
[22:05:20] Фанито [dnd]: :d:d:d

----------------
Now playing: Red Hot Chilli Peppers - Otherside

Седя си аз и си решавам задачки ииииииии ахаааааа... тръгва някаква непозната песен, която ми хареса от първия път! ( учудващо за мен :) )

И най-мъничката промяна днес ни отвежда към едно съвършенно различно утре. Големи награди очакват онези, които поемат по трудните пътища, но тези награди остават скрити с години. Всеки избор се прави на сляпо, без гаранции от заобикалящия ни свят. Единственият начин да избегнеш всички плашещи решения е да напуснеш обществото и да станеш отшелник, а това е много плашещ избор. А това е свързано с характера. Характерът се изгражда, когато следваме върховното си чувсто за правда, когато избираме да повярваме в идеалите, без да сме сигурни, че ще успеят. Едно от предизвикателсвата на нашето приключение на земята е да се издигнем над мъртвите системи-войни, религии, нации, унищожение-да откажем да участваме в тях и да изразим вместо това висшия си аз, който можем да бъдем.

Никой не може да разреши проблема на онзи, чийто проблем е, че не иска разрешаване на проблемите!

Независимо колко сме квалифицирани и заслужили, ние никога не ще постигнем по-добър живот, докато не сме способни да си го представим и не си позволим да го имаме.

Човек поверява живота си на онова, в което вярва!

Идеите трябва да те подкрепят, те трябва да поемат тежестта на въпросите ти и тежестта на стотиците, хилядите и десетките хиляди критици, циници и разрушители. Идеите трябва да устояват на ударите на всички свои последици!

Ужасно е да се провалиш, като изневериш на убежденията си, но още по-лошо е, когато идеите, които сме изповядвали цял живот, се окажат погрешни.


Бедите не са най-лошото, което може да ни се случи. НИЩОТО е най-лошото, което може да ни се случи!

Лесният живот не ни учи на нищо! В крайна сметка единствено наученото има значение: какво сме научили и дали сме пораснали.

Ние чертаем живота си по силата на решенията си. Най-безпомощни се чувстваме, когато правили избора си по подразбиране, когато не сме начертали сами живота си.

Как може да възнегодуваме срещу живота, който сме си създали сами? Кого да обвиняваме и на кого да благодарим, ако не на самите себе си? Кой може да го промени във всеки един момент, ако не ние?

Няма беда, която да не може да се превърне в благословия, и няма благословия, която да не може да се превърне в беда.