?

Log in

No account? Create an account

Previous 10

Sep. 22nd, 2007

sad

Местя се

Та.. мястя се в [нов блог]

Имах нужда от рестарт и ново място :)

Sep. 21st, 2007

veliko2

Сладуранчета











 












Sep. 19th, 2007

pepruda

Рози


Има едно букетче рози, което отдавна увяхна, но ми е жал да го хвърля.
Бяха толкова красиви - нежно розови, с голям цвят, даже миришеха... Съвършенни рози. И бодли имаха. И сега ги имаха. Останаха само дръжки, повяхнал цвят и бодли. Само дръжките и бодлите останаха същите.
Ще ги пазя колкото може по-дълго.
Не може да хвърляме нещо  в боклука, просто когато се наситим да му се  наслаждаваме. Да се радваме на общоприетата красота и да ни домързява да отворим по-широко очи и за онази, другата красота, за която трябва малко да се взреш, за да я видиш. Но видиш ли я... видиш ли я ти става хубаво, не се чувстваш използвач, издухал се в носната кърпа и захвърлил я, след еднократната и употреба.

Та.. позамислих се... Нали розите са кралиците на цветята. ( може и да не е така, но така си ги представям аз нещата в моята глава ). та... Ако една жена на младини е била красива, ама истински красива, а не по онзи посредствен и фалшив начин, не хартиени, не рози от плат, нито от метал. Не! Говоря за онези рози, които едвам докосваш с върха на пръстите си, защото те е страх да не зацапаш красотата им, да не повехнат под мръсните ти ръце.. Тези рози винаги остават Рози с величественото и чувствено излъчване като на нещо докоснато от Бога.





Значението на розите
pepruda

И както казах...

Защо ли те усещам, а не си до мен?
Да те обичам и да мога да те разбера
аз вече знам, че са различни две неща.





Дали е късно вече да те моля за това
да бъдеш с мен, а не навън в реалността.

И както казах вече виждам на далеч
различни хора с изпразнени мечти.
Аз не спирам да се ровя в мен, дори сега
и както казах вече, вярвям в любовта!


-------------------------------------------------------------------------------

Дефицит на топлота, дефицит на любов. Криза.

Празни хора, изпразнени мечти, изпразнени сърца, изпразнени чувства, изпразнена реалност.
Само, че не онова празнене, от което се чувстваш "уау, ебаси якото", а .. горчивата празнота... Празно...

Все тая.....

Sep. 18th, 2007

bru6lqn

(no subject)




Благодаря за изненадата, мило мое златно, прекрасно, очароватетелно ( и т.н. ), Станиславче!

Sep. 17th, 2007

fani-usmivka

Да заколим прасето!

Леле, мале... толкова съм гладна.

Докато четях една описателна картина в "Тютюн" изникнаха спомени за село през зимата, когато снегът е затрупал всичко, на смрачаване, една силна миризма на изгорели въглища и студ се е простряла над къщите, а вътре в стаята на баба и дядо е топличко.



И после.. после усетих пак глада в корема... Така искам да заколим прасето! Сутринта да станем рано, да мирише на чесън и кисело зеле, което е вряло цяла нощ на слаб огън. После... после идват дядовците, които да помагат да го бутнат. Мама и баба се засуетяват да слагат баница и сладки за закуска на всички тях. Всичко е едно такова приповдигнато...
"Квииииииииик" и Гошо отиде в рая. Е, така де.. в тигана, в тавата, на скарата, в бурканите... все на хубави места.

Към обед идва и баба Миче... и ядем кисело зеле с много чесън и мнооооого малки, току-що опържени мръвчици-мазни, тлъсти, с много сол мръвки! И дроб...... ах, онзи дроб, обвит в кърпица, с праз и подправки, току-що изваден от фурната и никога не стигащ за всички. Мхм.

Слюнкоотделям обилно!

Sep. 15th, 2007

pepruda

Среднощни мисли, когато дъждът намокри крилата на пеперудата.


Сякаш си роза под буркан.
Виждам те и искам да те докосна, а не може. Ти не позволяваш.
Роза, похлупила се с прозрачен воал, за да не наранява с бодлите си, тези които я обичат.
Задушава се, убива я липсата на кислород, но няма да позволи да бъде докосната...
Сърце като стъкло. Цвят от нежност и красота. Предпазващи бодли. Съвършенство.
Не мога да усетя уханието и, не мога да докосвам листенцата и - нежни, като пеперудени крила...
Като бебе в -----, като измислените принцеси от лъскави корици - можеш само да ги гледаш, но не и да ги докоснеш - чувствата, душите, телата им. Не можеш. Макар, че искаш.

Sep. 14th, 2007

sad

Хайку е две шепи думи, които болят от красота...

Автор: Пламена Стоянова



...

един свят, в който никой никого никога не прегръща..

пресъхнали реки по мен. трябва да съм плакала насън...

пътят до теб-затрупан с никога неизречени думи..

леглото ми пълно. сърцето  ми пусто. рай или ад?

... а всъщност ме познаваш съвсем малко повече от никак...

изпускаш ме като влак във дъжда... в последната минута...

краят е там, където целувката се превърне в навик...

ако сега тръгна на път, ще е без теб! като птиците!

дойде време да тръгваш, обещавам да не плача за теб!

скърца сняг между нас отдавна е зима! вече е време!

няма "по-нататък" така, не може "така", по-нататък.

сбогом! P.S. а си тръгвам защото.. всъщност без да има защо..

една глътка след теб

чух как ми се счупи сърцето

раздялата е трапчив плод с приятен вкус на свобода.

океани от сълзи на плачещи ангели... просто дъжд...

Sep. 11th, 2007

celuvkaaa

Идеалната вечер!

Имах еееееебаааааси яката вечер!!!
Точно се карам с наще и дзън дзън на вратата... гледаме-няма никой.. гледам надолу-няма никой.. пак дзън дзън... хаааааааа Герито бе!!!!!

И като я гушнах и се разплаках от радост!!!!
Видяхме се след три и повече месеца!!!!!!

Казаха ми, че изглеждам много залюхано... "Да не си влюбена?"
- Аз? О, да бе.. последното нещо, което може да се каже за мене е, че съм влюбена!
- Е, нали знаеш, значи си загубена :D



И отидохме на кръчма, че после и в "Синьото" ииииии ух беше просто страхотно!!!!

Фрапенце, "Мексико", крилца с мак, сърчица... ееех :D:D:D:D
Тия вкусотийки само ослаждаха момента...

То не бяха задушевни разговори на теми:
- Защо число на степен 0 е 1... ( Доказах им гооо! Сама се сетих :D )
- Липсата на нервни окончания по мозъка.. и за това как могат да ти режат органите и няма да те боли...
- Зрителни измами, фокуси на окото.. и дъра бъра...
- Рецепторите на езика и горчивия вкус на биратааа
- За това, че съм "бебешки" тип човек, както и Вальо...
- За аржентинското танго ...
- За "Гара за двама" и... кога е влязал пича в затвора, колко пъти е излизал и дъра бъра :D
- "Краят на всеки спор завършва с google ;)"

И прочие и прочие...

Не бях ходила в "Синьото" от половин година... Все същото си е... сладурско и уютно :) Хахах, чак не вярвам как нахакано изкъшках един младеж от една маса :D:D:D

Иии.. хм... щом Наката е с нас няма да се плашим от нищо :D:D:D:D

О.. 203 пропуснати разговори и голямата любов между хората ;)

И още и още..... божеееееееее! Благодаря ти, че познавам тия хора!

И утре.. утре пак ще е страхотен стартът! В 7:30 ще ядем банички с нещо си в кварталната сладкарничка... еееех :):) В началото им мрънках на поканата.. "Емииии, мрън мрън, незнам дали ще се събудя толкова рано.." дрън дрън та пляс! Естествено, че ще ида :Р

Айде.. лека нощ ;)

Sep. 10th, 2007

pepruda

Christina Aguilera

Мислите ми са толкова бели, бели като първите снежинки, летящи като ледени пеперуди към своята смърт, че мога да изразя емоциите си единствено чрез музика.



Thought I would forget, thought I
I remember
Cause I remember
I remember




Young girl don’t cry
I’ll be right here when your world starts to fall
Young girl it’s alright
Your tears will dry, you’ll soon be free to fly




You’ll find all you’ll ever need to know


And when I lose...the will to win
I just reach for you
And I can reach the sky again
I can do anything
'Cause your love is so amazing
'Cause your love inspires me

And when I need a friend
You're always on my side
Giving me faith
taking me through the night

Previous 10